Черното тото в българския футбол: много сигнали, малко осъдени

За петнадесет години българският футбол се е сблъсквал с подозрителни залози десетки пъти, но само един мач е бил официално анулиран, а присъдите се броят на пръстите на една ръка. Това показва преглед на PlovdivNow от 11 октомври 2026 г., който проследява случаите от 2011 г. до днес по сигнали на УЕФА и Sportradar, решения на БФС и действия на полицията и прокуратурата. Сумите в лева са превалутирани в евро по фиксирания курс и са закръглени.
Схемата, която се повтаря
Почти всеки случай минава по един и същ път:
- На международните пазари се появяват необичайни залози.
- УЕФА или Sportradar изпращат сигнал.
- БФС, полицията или прокуратурата започват проверка.
- Преписката се затваря без обвинение или без публичен резултат.
Трябва да се има предвид, че подозрителните залози са повод за проверка, но сами по себе си не доказват вина. Затова и малко от случаите завършват с присъда.
Най-новият случай: залози и убийство
През 2026 г. темата получи и криминално измерение. Според разследващите основната версия за убийството на Илиян Филипов са дългове от залагания. За стрелбата е обвинен Славчо Мегеров. Прокурор Димитър Молев заяви пред съда, че залозите са започвали от около 7700–10 200 € и понякога са били много по-високи, а по неофициални данни спорната сума е около 3,5 млн. €. Засега не е ясно на какви събития е залагано и дали сред тях има български мачове.
Преди това името на Филипов се появи в друга история. Футболистът Лазар Марин съобщил на президента на Славия Венцеслав Стефанов, че е получил предложение да играе слабо срещу „белите“ в мач с Ботев (Пловдив). Като човек, отправил предложението, той посочил Димитър Тонев. Тонев обясни, че е търсил само информация за състава и тактиката на Славия, а Филипов и ръководството на Ботев отрекоха опит за уреждане на мача. Полицията предложи да се образува досъдебно производство, но Районна прокуратура – Пловдив отказа заради липса на достатъчно данни за престъпление.
Глобите на БФС през годините
Най-честата реакция на футболната централа са парични санкции след поредно уведомление от УЕФА:
| Година | Санкциониран | Глоба |
|---|---|---|
| 2014 | Марек (Дупница) | 5113 € |
| 2015 | Марек (Дупница) | 107 372 € – рекордна |
| 2015 | Хасково | ~5113 € |
| 2017 | Несебър и Оборище (Панагюрище) | по 5113 € |
| 2019 | Царско село и Струмска слава | по ~2556 € |
| 2022 | Ботев (Враца) и Марица (Пловдив) | по ~2556 € |
| 2025 | 46 футболисти, треньори и функционери от Първа и Втора лига | по ~5113 € |
През 2019 г. Верея (Стара Загора) получи и най-тежкото наказание – изваждане от Първа лига. Причините бяха пет сигнала на УЕФА за възможни опити за уреждане на мачове и данни за нерегламентирано финансиране. Прокуратурата образува производство и за предполагаема облага преди мача Верея – ЦСКА от 9 декември 2018 г., но окончателен резултат не е обявен.
Санкциите от 2025 г. са най-масовите досега. Проверката обхвана залози върху мачовете от 9-ия кръг на Първа лига и 10-ия кръг на Втора лига от сезон 2024/25, а имената на наказаните не бяха оповестени. Председателят на БФС Георги Иванов първоначално заяви, че играчите са залагали на чужди мачове, а по-късно – че 10–12 души ще бъдат предадени на прокуратурата заради залози срещу собствените им отбори. Единадесет души обжалваха, но Апелативната комисия потвърди наказанията.
Мачовете, които останаха без последствия
Повечето сигнали приключват без обвинения. Няколко примера от последните години:
- Септември (София) – Ботев (Враца), 2023 г. В мач за Купата врачани водеха с 3:1 до 89-ата минута, след което Димитър Костадинов вкара два гола за две минути. Срещата завърши 5:5, а Ботев спечели след дузпари. УЕФА сигнализира за необичайни залози, но публично обвинения няма.
- Локомотив (София) – Пирин, 2022 г. Според Sportradar е залагано Пирин да загуби първото полувреме, а единственият гол падна в 37-ата минута. Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство заради противоречиви твърдения.
- Мачове на Септември (Симитли), 2022 г. Проверени бяха загубите с 0:7 от Левски и с 0:3 от Добруджа. Играчи и треньори бяха разпитани, но до обвинения не се стигна.
- Черно море, 2019 г. След загуба с 1:3 от ЦСКА клубът отстрани шестима играчи. Те минаха през детектор на лъжта, а проверката на БФС не доведе до санкции.
Случаите, които стигнаха до края
Мачът България – Естония от 2011 г. остава единственият анулиран резултат. Срещата завърши 2:2 след четири дузпара, а ФИФА анулира резултата. Разследването установи, че мачът е организиран за печалба от залози – само в Азия са заложени поне 6,9 млн. долара, а отговорността беше втенена на съдиите и организаторите. Участие на официални лица от двете федерации не беше установено.
Най-ясният случай с присъда е с юношеския национален отбор. През 2014 г. на двама играчи до 19 години бяха предложени по 10 000 €, за да помогнат България да загуби с поне три гола от Германия на европейското първенство. Момчетата отказаха и сигнализираха треньорите и полицията, а срещата с посредниците беше заснета от камери. През 2016 г. Даниел Гяуров, Марио Филипов и Григор Григоров получиха по една година условно с тригодишен изпитателен срок и глоби от по 511 €.
Обратен е изходът от акцията на полицията през декември 2014 г., когато в шест града бяха задържани девет души заради над десет подозрителни мача на Локомотив (Пловдив) и Любимец. До съд стигнаха бившият старши треньор и помощник-треньорът на Любимец, но и двамата бяха оправдани – съдът не намери доказателства за залози или организирана схема, а БФС възстанови правата им.
Защо темата не се затваря
Петнадесетгодишната история показва две неща. Системата за ранно предупреждение работи – УЕФА и специализираните компании засичат странните залози. Доказването обаче остава слабото място: без записи, свидетели и конкретно предложение, както в случая с юношите, повечето преписки завършват с отказ за досъдебно производство. А случилото с Филипов показва, че дълговете от залагания могат да имат и насилствени последствия.
Още новини
Промените в Закона за хазарта: забрана за реклама, по-скъпи лицензи и край на кеша в строителството
Внесените на 11 ноември промени в Закона за хазарта носят почти пълна забрана за реклама, по-скъпи лицензи и забрана за разплащания в брой между строителни фирми.
Афилиейтите в онлайн хазарта попадат под лиценз и данъчен контрол
МФ предложи лицензионен режим за афилиейтите в онлайн хазарта и очакваше 100 млн. € приходи за 2026 г. Какво предвиждат промените и какво се случи след това.
Хазартната реклама в интернет: забраната е лесната част, контролът – не
Сторита, които изчезват след 24 часа, нови домейни и нелегален пазар от 40 %: експерт обяснява какво може и какво не може да постигне забраната.
