Хазартът в България: милиардите идват от износа, а цената остава у нас

Българският хазартен бранш отдавна не е само игрални зали и букмейкърски пунктове. Най-големите печалби се реализират от производството и износа на машини и софтуер, граничните казина живеят от играчи от Турция, а държавата все още не е въвела лимитите, които сама е приела преди две и половина години. Това показва разследване на Mediapool, публикувано на 5 ноември 2026 г. заедно с видеорепортаж от Свиленград. Сумите по-долу са превалутирани от лева в евро по фиксирания курс и са закръглени.
Свиленград – градът, който живее от казината
В Свиленград живеят около 16 000 души, но градът има 17 хазартни лиценза – 10 за зали и 7 за казина. В цялата Хасковска област те са 44. Причината е в съседна Турция, където хазартът е забранен от около 30 години. От 9 октомври 2026 г. до границата стига и бързата железница Истанбул – Капъкуле, което очаквано ще доведе още посетители.
Най-голямото ново казино е Golden Eye край Капитан Андреево, отворено през 2024 г. Според управителя Вилизар Колев там работят 464 игрални автомата, в силните дни през казиното минават над 2000 души, а около 80 % от клиентите са от Турция. Обектът дава работа на около 600 души и планира да стигне 2000. През 2025 г. фирмата отчита приходи около 43,5 млн. € и печалба около 5,6 млн. €, като плати корпоративен данък от около 1 млн. €.
Кметът арх. Анастас Карчев описва Свиленград като строителна площадка: за последните години са въведени над 1000 апартамента, а за работа в града пристигат хора от Молдова, Украйна, Киргизстан, Беларус и Румъния. Според Института за пазарна икономика общината е първа в страната по ръст на средната заплата за 2024 г., когато тя достига 912 €. Най-голямата местна фирма, Nymphes Princess, е с приходи от около 181,5 млн. € за 2025 г. – повече от тези на торовия завод „Неохим“, но с печалба под 2 млн. €.
За по-малките населени места картината е друга. В май 2027 г. изтича тригодишният гратисен период за залите в населени места под 10 000 жители. Изключения има за курортите и за зоната до 30 км от граничните пунктове, така че в региона ще затворят само две зали в Симеоновград.
Браншът в цифри
За цялостна картина липсва официален източник: Министерството на финансите не публикува редовен годишен доклад за хазарта. От наличните данни може да се сглоби следното:
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Казина | 22 |
| Игрални зали | 958, с над 26 000 автомата |
| Букмейкърски пунктове | 1245 към 30.09.2026 (838 в края на 2024 г.) |
| Фирми с зали / с онлайн хазарт | 247 / 30 |
| Заети в сектора | над 23 000 |
| Такси и алтернативен данък за 2025 г. | около 255,6 млн. € |
| С осигуровки и корпоративен данък | над 409 млн. € |
| Дял на нелегалния пазар (оценка на МФ) | около 40 % |
| Блокирани нелегални сайтове до края на 2025 г. | 2274 |
| Вписани в регистъра на зависимите (септември 2026) | 61 978 |
Броят на букмейкърските пунктове е скочил с над 50 % за девет месеца. По неофициални данни в България играят около 1,4 млн. души, ако се броят и спортните залози, но не и държавните Тото и лотария.
Големите пари са в машините и софтуера
Истинските лидери на бранша не са залите, а фирмите, които изнасят автомати и онлайн игри. Най-голяма е групата, свързана със семейство Папазки. По данни от Търговския регистър за 2025 г.:
| Компания | Приходи | Печалба | Корпоративен данък |
|---|---|---|---|
| Euro Games Technologies (EGT) | ~370,2 млн. € | ~106,3 млн. € (преди данъци) | ~17,4 млн. € |
| Amusnet Interactive | ~318 млн. € | ~202 млн. € (нетна) | ~23 млн. € |
| EGT Digital | ~221,9 млн. € | ~117,1 млн. € | ~12,3 млн. € |
EGT изнася в над 110 юрисдикции, а Amusnet Interactive е най-печеливата технологична компания в България за 2025 г. в класацията на „Капитал“. Към същата група се свързват и Winbet (печалба ~61,9 млн. €), Inbet (~25 млн. €) и Casino Win Bet (~11,8 млн. €). Общата печалба на групата е около 511 млн. € – размер, сравним само с най-голямата банка в страната и с Български енергиен холдинг. Другият български производител CT Gaming е с рязко свити приходи и на загуба, а австрийският Novomatic присъства у нас в много по-малък мащаб.
Как се облага хазартът и какво се предлага
Днес залите плащат фиксирана сума на автомат – например около 409 € на тримесечие за слот, без значение колко пари минават през него. Министър Главен Донев предлага автоматите да се свържат с НАП и да се облагат 20 % от разликата между залозите и изплатените печалби – същата формула, която вече се прилага онлайн. Браншът е срещу еднаквия подход към наземния и интернет хазарта, а част от собствениците предупреждават, че залите могат да се превърнат в спортни барове с по-леки правила.
Разследването посочва и други слаби места. Бонус схемите надуват залозите и свиват облагаемата сума, държавата не може да сравни паричните потоци в залите с тези в интернет, а печалбите на играчите не се облагат като доход. Все още не е приключил и съдебният спор с Божков, обвинен, че не е платил хазартни такси за около 285,8 млн. €.
Лимитите за играчите остават на хартия
Лимитите за игра влязоха в закона през май 2024 г. по предложение на депутата от „Демократична България“ Божидар Божанов. Повече от две години по-късно те не се прилагат, защото нито едно правителство не е приело необходимата наредба. Сред идеите за по-строга защита са лимити за залози, загуби и време, самоизключване, вход в онлайн профилите само с електронна идентификация и забрана за плащане в брой – по примера на Германия.
Операторите всяка година внасят милиони за отговорна игра, но тези пари не отиват за лечение. Няма уредба за безплатна психиатрична помощ или консултации, а средствата често се насочват към проекти на неправителствени организации. МФ планира по-високи вноски, от които догодина да се съберат 15 млн. €.
Спортът диша с парите на залаганията
Хазартните фирми са главен спонсор на почти всички федерации – от футбола и баскетбола до бокса и фехтоването. По неофициални оценки към спорта отиват около 102 млн. € годишно, а сама efbet декларира над 10 млн. € на година, включително за БФС и стотици аматьорски клубове. Първа и Втора лига носят имената на букмейкъри, а в елита само един клуб няма хазартен спонсор.
Идеи за алтернативно финансиране има. Димитър Бербатов, който преди това беше временно лице на хазартна реклама и сам нарече това грешка, предложи данъчно облекчение до 35 % за фирми, които даряват за спорт. „Демократична България“ внесе вариант до 20 % от корпоративния данък да може да се пренасочва към спорта, но той все още не е разгледан в комисия.
Законопроект, който не устройва никого
Правителственият проект за нови правила е под кръстатостен огън:
- Малките оператори се опасяват от концентрация на пазара.
- Големите оператори предупреждават за тежки икономически последици, а изискването за разстояние от училища и детски площадки по техни думи ще затвори масово зали.
- Спортните среди се страхуват да не загубят главния си спонсор. Премиерът Румен Радев увери, че подкрепата чрез реклама върху екипировките ще остане.
- Част от политиците и гражданите смятат, че текстът не отива достатъчно далеч. „Демократична България“ настоява за пълна забрана на частния хазарт, а на 25 септември имаше протест със същото искане.
Индустрията от своя страна защитава рекламата с аргумента, че помага на играчите да различават легалните сайтове от нелегалните. Авторите на разследването стигат до извода, че лесно решение няма: страната печели от износа на хазартни технологии и от туристите по границата, но контролът у нас остава слаб, онлайн залаганията растат бързо, а спортът зависи силно от хазартните пари.
Още новини
Промените в Закона за хазарта: забрана за реклама, по-скъпи лицензи и край на кеша в строителството
Внесените на 11 ноември промени в Закона за хазарта носят почти пълна забрана за реклама, по-скъпи лицензи и забрана за разплащания в брой между строителни фирми.
Афилиейтите в онлайн хазарта попадат под лиценз и данъчен контрол
МФ предложи лицензионен режим за афилиейтите в онлайн хазарта и очакваше 100 млн. € приходи за 2026 г. Какво предвиждат промените и какво се случи след това.
Хазартната реклама в интернет: забраната е лесната част, контролът – не
Сторита, които изчезват след 24 часа, нови домейни и нелегален пазар от 40 %: експерт обяснява какво може и какво не може да постигне забраната.
